Хипо стих ни предостави
в сайта муза той добави
патката възпя в куплети
красотата и зачете.
А аз получих вдъхновение
да си кажа мойто мнение
Щом успокоих смеха си
ето как скроих стиха си:
Навързано по патешки
Бяла патица и бял паток
плуват в калния поток.
Влюбени са те, бе хора
плуват си тъй, без умора!
Но от нейде долетя,
малко като на шега
пъстра, палава юрдечка
и в средата на потока
тя застана пред патока.
А патокът изведнъж
като млад и силен мъж
той юрдечката залюби
и без много да се чуди
патката далеч прокуди...
А тази патка, нежна, бяла
едва от ярост оцеляла
се замисли за това
как е кратка любовта
и изменчив е света...
Но пък в калния поток
ето, долетя гъсок...
и на патката в главата
духна нов и силен вятър...
Тя с гъсока по водата
реши да стигне езерата.
Да излезе от калта
вече беше и целта!
Нищо, че от тази връзка
ще страда там незнайна гъска!...