автор: aurora

Ще си отиде болката, дошла неканена
след думи, казани набързо и небрежно…
Ще се разхлаби бавно хватката стоманена,
която ме потапя днес във неизбежност.

Ще си отиде болката, стаена в ъгъла,
дълго дращеща без милост сетивата,
когато мислите със нокти е изстъргала
и с удар е прекършила крилата ми…

Ще си отиде болката… дори и след години.
Ще я отпратя… сигурно ще мога…
Една сълза на миглите застинала,
вместо мен ще й прошепне тихо "сбогом".