автор: ra

Целувахме ги до дъно.
Шепнехме им съкровените,
мечтаните си вдъхновения...
Вярвахме им като на девици,
макар, че знаехме, че други
ще ги пресушават утре.
Любехме ги до забрава.
И след забрава пак ги любехме...

Нощите ни - безпаметни.
Мислите - бездиханни.
Душите като пеленачета
повити във безмълвие...
Пробуждахме се като ангели
забравили за всеки грях.
Докоснали невинните
цветя на зазоряване...

И пиехме от радост.
И пиехме от мъка.
И пиехме заради вкуса на истината.
Кръчмите ни посрещаха усмихнати
приведени в безлунния си танц.

Мислите ни се завръщаха
чисти като бял лист.
И драскахме отново по тях
със сухи клони.
И ги разлиствахме...