автор: ra

Поискахме от боговете малък реванш,
за да им дарим всичко от себе си,
за да разберат що е нежност...
И доста странно ни изгледаха боговете,
но те са сюрреалисти и затова ни обичаха...
И в няколкото кратки мига
ги отведохме в нищото
просълзихме ги.
Застенаха и заплакаха...
От щастие навлажниха земята.

След като нацъфтяха теменугите
и пеперудите долетяха да им танцуват...
След цялата топлина на вятъра.
След всички ласки на морето.
След цялата нежност на сърцата ни,
които разтопиха слънцето
и сътвориха меда
по хилядите устни на пчелите...
След всички докоснати изгреви...
Дойде погнусата в една едничка фраза:
"Не бе редно!"
Поехме греховете им всичките
и пълните реки на Хадес
умъртвяваха водите ни.
Жертвахме дори
крилата на пеперудите
само, за да чуем отново:
"Не бе редно!"