автор: fightingone

Когато автобусът внезапно спря,
за да избегне сблъсъка
с майка и дете на пътя,
седящата отсреща млада жена със зелена шапка
падна върху мен
и понеже не съм от онези, които пропускат
започнах да правя с нея любов.

Отначало тя се дърпаше
и обясняваше, че е твърде рано сутрин
и твърде скоро след закуска
и във всеки случай ме намира за неприятен,
но когато й обясних,
че в този ядрен век
краят на света ще настъпи по обед,
тя свали зелената си шапка,
пъхна своя автобусен билет в джоба
и започна с мен да се упражнява.

И хората в автобуса,
а те бяха доста,
се шокираха и изненадаха
и развеселиха, и раздразниха.
В мига, когато слухът се пусна,
че краят на света ще настъпи по обед,
те сложиха гордостта си в джоба
заедно с автобусния билет
и се захванаха да правят любов един с друг.
Даже автобусният кондуктор
се почувства някак изолиран
и се вмъкна в шофьорската кабина
и захвана някаква връзка с шофьора.

Същата вечер
в автобуса към вкъщи
всички се чувствахме малко неловко.
Особено ние с младата дама със зелена шапка.
Всички започнахме да обяснявахме
по различен начин
колко прибързани и глупави сме били.
После, тъй като съм си женкар,
аз се изправих и казах колко е жалко,
че светът дори не е косъм от края си по обед
и че можем да се престорим.
И тогава се случи...

Светкавично като удар
всички си сменихме партньорите
и много скоро автобусът се разлюля
от бели, нафталинови тела, които правят неприлични неща.

И на следващия ден
и всеки ден
във всеки автобус
на всяка улица
във всеки град
във всяка държава

Хората се преструваха,
че краят на света е настъпил по обед.
А той все още не е.
Все пак по някакъв начин може би е.