автор: shemet

Кукурузената ми душа
днеска в утрото пропя.
Станало й сигур нещо,
че така разтърси се горещо.
Навън - дъждовно и валежно,
пък на нея се прищяло нежност.
Брей, че е такваз ината,
та нахилва ми сурата...
Денят ми очертава се нелесен,
а душата ми такваз отнесена...
Искат й се нежност, глезотии,
размечтава се за няк'ви префирии...
Срещат ме с усмивки май озъбени,
разни скици криви, непоръбени.
Гледат ме навъсено - мръснишки,
сякаш съм им гепил книжки!
Хиля им се слънчевозакачливо -
те ме зяпат някак си откачено,
сякаш тяхната закуска
аз за миг съм схрускал!
Баси ежедневието сиво
и проливно - дъжделиво,
зашамари хилнатата ми душа
и запрати я в калта!
Взех я, тупнах два-три пъти,
белким малко се размъти
и да тръгна достолепен,
и превит, и раболепен,
да не стърча така нахилен,
смешен и любвеобилен,
да се слея в сивотата,
че отишла ми главата!