автор: x_ahav

И не успявам да запазя равновесие.
Разтърсвам се до дъното,
до епицентъра.
Люлея се в словесност,
утешавам се,
не позволявам
да ме пипат по душата.
Еквилибристика са
всичките четвъртъци.
Отчупвам четвъртина
от усмивка.
Не диша циркът.
Циркът е в очакване.
Кой знае,
чакам се да падна...
Нагледах се на толкова
подобни зрелища,
че ми е смешно,
но се смея хистерясало.
И крадешком поглеждам
как ме гледа клоунът.
Със ужас...
Явно му е ясно.