Когато заобичам става страшно
опитвам да избягам сам от себе си
И всичките ми опити за веселост
са бременни със много неизвестни
Дъхът ми стърже ламаринено по покрива,
а на съседа котката му лае.
Свят ми се вие от пиянската походка
на мислите, прераждащи се в крясък
А перлените топчета на чувствата
ги търся някъде в откраднати усмивки.
Повръща ми се от измисленото лустро.
Без погледа - очите стават чужди.
Забивам зъби във ръба на чашата
потъвам във дълбоката и същност
Надсмивам се над огледалния си образ
и те измислям със бохемско разточителство