автор: agresive

Самобичуваш се и падаш,
разпилян като костолки от череши.
Мислиш си за вятър,
а се прикриваш в себе си.
Нали почти узрял,
сега не можеш да покълнеш?
И в устните на друг
отпиваш собствената сладост -
сочността на минали мечти
и лъскави илюзии...
Самобичуваш се
и не покълваш - ставаш сух...
Костилките в ръката ти,
на неузрели плодове
изхвърляш...
Недоузрял...
Мечтаеш си за вятър
и с корените си проправяш път
към сетното израстване.
Ще вържеш плод,
и този път узрял
ще хвърлиш силните костилки.

Самобичуваш се, и падаш,
разпилян като костилки от череши-
шепа сбъднати мечти
ще вържат и след теб!