автор: 4aBgap4e

Ти имала ли си
такова чувство, че падаш в бездна, която няма нито дъно, нито нищо ръбато за което да се хванеш и да се издърпаш нагоре, нито светлинка, за да ти подскаже верния път, но все пак имаш усещането, че има надежда да достигнеш пак горния свят, където е слънцето, въздуха, водата, живителната струя на любовта...
Надявам се, че не...
Така се чувствам и аз сега...
Чувствам, че пропадам все по-надолу и надолу, не виждам нищо, с осезанието си усещам мрак, студ. Не мога да се заловя за нищо, което да спре сремителното ми падане надолу. Не зная докъде ще стигна, а и не ме интересува, защото само твоят лик е пред мен. Безразлично ми е какво ще се случи с мен там - долу, бих понесъл всяка мъка, болка и стардание в твое име и за теб.
Но има и още нещо...
С душата си го усещам. Само ти, моя любов, можеш да ме върнеш от там, за където съм тръгнал. Само ти можеш да накараш слънцето да свети отново, само ти можеш да ми дадеш онази живителна глътка въздух (любов), която да върне живота в мен.
Дано... Аз ще чакам, макар и там някъде долу, някъде - никъде...