Тихо... остави ме да заспя,
само в сънищата имам радост,
само там със мене си така,
както никога наяве.
Тъй и не поисках да призная,
че щастие насън е самота,
че тази обич, толкова желана,
е всъщност само рожба на нощта.
И векове така отмират,
надвесени над каменно легло,
в напразни опити живот да върнат...
защо ми е... защо, защо...
Недей да влизаш, остани навън,
че аз съм звяр, подушил те в съня,
от глад подгонен хищник съм...
Стой тихо... остави ме да поспя...
04.2003