Младият войник погледна ужасяващите трупове разпиляни по пода в тази мрачна стая.
"Хардстайл" усмихна се той.
Името му нямаше значение. Той просто беше една гад. Отрепка. Боклук. Но за вас читателите на този текст, това няма никакво значение. Истината е такава.
Войникът нарисува една шестолъчна звезда на пода с кръвта на мъртъвците, достатъчно голяма, за да се побере в нея. Оставаше да направи още едно нещо, което няма да описвам, защото и аз не съм запознат с детайлите.
Кръвта на невинните беше полепнала по лицето му. Той реши да я опита. Не му хареса. Този вкус му напомняше аромати от детството. Меланхолията взе да го обсебва.
Най-сетне. Хадес отвори портите си на войника. Път изпълнен с отвращение и лудост. Ще го последвам...
"Хардстайл. Писъци се чуват в нощта, смутена е моята душа."