автор: Mojsei

От всички хора, които познавам, най-много ми допадат писателите - един с един не си приличат. Много интересни чешити. Но сега мисълта ми е за един, който се занимава с фантазиите.


Познавам един писател-фантаст. Той така мисли за себе си, защото пише много добронамерени есета за това, какво иска и какво би направил. Просто не знае човекът, че на тези писатели името им е "идеолози" - да пращат читателите в бъдещето, пък там - да правят каквото си искат…Е, казват и по някоя дума за сегашния свят, дори в малко напудрено-критичен вид, за да бъдат и по-интересни…А моят познайник разказва ли, разказва… Думите му текат като поточе и читателите ръкопляскат без и да се замислят какво четат…Майстор, няма какво да спорим. Само едно нещо ме препъна…Неговото "ще" прониза съзнанието ми, защото много, познати ми поколения, си отидоха от този сят с надеждата за бленуваното "утре". И затова като съдържание на света на този мой познат писател извъднъж пред мен се изправиха мъртъвците, но една част от тях са от сегашните поколения, които пак бленуват по стария начин.
А кога на човек му се приисква светът да бъде негов? Дали пък светът вече не е станал наш по силата на определни обстоятелства, които този писател не познава или пък иска да скрие от своите читатели? А може би, той не знае това, защото не е участвал в създаването на този свят, а го е получил наготово от мен и сега се чуди какво да го прави? Нека тогава, от името на неовите предци-дарители, да му кажа още веднъж, че светът, в който живее е негов и той му е господар, точно така, както прнадлежи и на всички останали…Е, не точно по еднакъв начин, за голямо съжаление, но исторически стана точно тази метаморфоза, постигната от предишните поколения, които подариха цял един нов свят на своите наследници, за да му бъдат господари…
Ах, тези наследници! Защо ли не могат да разберат това и да приемат умножената сила на света като свой драгоценен наследен дар? А, да! Те се забавляват и нямат време да се занимават с такива неща…Добре! Аз мога да ги чакам, защото съм Цар на боговете, а следователно и на всички светове, но те нямат време…