автор: Gargabela

По артериите
на едно горчиво чувство
към черното сърце на дива страст,
препускат дяволски импулси...
и е късно...
за прошка.
И за връщане назад.
Аз днес съм жрица-
истинска вакханка
и в жертва ще те принеса.
Събличам те...
Не можеш май да дишаш?!
Как бие в теб сърцето!
В моя власт.
Докосвам те...
Съвсем дъхът ти спира,
но нужен си ми жив
и с устни в теб
аз вливам своя дъх,
целувам те,
намирам
на твойта слабост
крехкия живец.
Не ми се противи!
Ще бъда нежна.
Наточен е кинжалът-
няма да боли.
За да не бъдеш сам
при нашата богиня
кръвта си с теб ще слея.
Ще летим...
Видя ли- беше много просто...
Сега сме слети
в буца черна страст.
От нас се стичат капки кръв.
Зомбират
и други-
неразумни като нас.