автор: magiq02

Страхувам се...
А зная , че страхът ми
ще ме превзема бавно,
монотонно...
От дланите, накацалите
птици, отлитат...онемели
/Да се усмихваха поне.../
Доверието си отива...
Въже от пясък, изтичащо
през иглени уши.
Страхът руши...Страхът убива
Ще ни направи утре ...подлеци.
Доверието...
Разкажи ми...
Ще се опитам да те разбера,
дори недей докосва
притихналата ми ръка...
Как казваш? Значи...зов...
Разбирам...
Доверието е ...почти любов.