автор: Ioni

Въздухът не ми достига
от полуистини и премълчани думи,
от бързите целувки сутрин,
от погледите настрани.
Погледни ме...
от недоизказаност във мен е рана.

* * *
Сърцето си превърнах в храм.
За теб вградих в основите му
любовта си - за да е здрав.
Отвън по-твърд от кремък,
за хорски клевети и хули недостъпен.
Отвътре - крехък като кристал,
от теб единствено предаден
може да се срути.

* * *
Опитах в шепи
любовта да задържа,
но само две ръце
не стигат.
Поисках да ме носиш
в теб завинаги
и се отдадох цялата,
но ти се пресити
и ме разпиля.

* * *
Душата ми е като овършана.
Родих богато,
ала гладна си останах.
Не знам къде сгреших.
Отдадох всичко наведнъж.
Сега съм пресушена.
Тъй черно е във мен,
че аз самата се загубих.
Боли...дали ще могпак да бъда плодна...

* * *
Ще се науча да не те обичам,
така не ще ме никога раниш.
Ще се затворя като мида
и ще изхвърля бисера.
Ще се науча да не те обичам.
Ще се науча да не ме боли.