автор: PaparakaPV

Там. Там ще отида.
Отново там, където съм себе си.
Сред тъгата
от малките катастрофи.
И от големите.
Там. Където е пълно с храна
за нашите мозъци болни.
Опиянени от строфи за обич
със сплъстени кичури
oт потни илюзии.
Там, където се питам кой съм.
Страхливец
или галеник на съдбата.
Там. Там успявам да видя
лицата им
изумително топлите
на лъжата и злото.
Там. Където живеят
моите братя и сестри,
така и неродени.
Където няма вчера и утре.
Там. Където е винаги днес.
Там. В моя роден дом.
Където съм гол.
Където съблякъл съм
кожата си дори.
Там. Където всеки ден
на един кръстопът
се разминавам
с живота си
Черно-бял.
Полужив.
Гърдите му дишат ръждиво
и пелена покрива очите
и потъва блясъка в тях.
Там. Където дните
са с дължина на години.
Именно там се родих.
В моята паралелна вселена.
Остана ми последната среща.
Със себе си.
И ще се върна. В моя дом.
Там. Именно там...