автор: Veniamin

Прозрачното наметало
не е на ангела мантия
за да изпъква
целомъдрието на крилете му,
нито е расо на вятъра
проповядващо буря
на задрямали облаци.
Не е феерия,
украсила лъжливи надежди
за вселенски прегръдки…
В носталгичните вечери,
когато сваляте
старите черни забрадки,
намятайте с него
съня на поета.