Преди много години жената на ректора на световноизвестен университет си изгуби златното пръстенче в морето, докато плуваше.
Тогава си имахме следният разговор:
- Проклятие! Изхлузило ми се е пръстенчето докато плувах. Добре поне, че в морето, а не на плажа!
- Защо, каква е разликата?
- Така поне никой няма да го намери.
- А защо пък някой да не го намери и да не му се зарадва?
... ... ...
Преди половин век на плажа в Балчик намерих в пясъка ножички - малко ръждясали и със счупено едното връхче. Те бяха първата моя лична собственост. Все още ги употребявам и за рязане на тенеке и за рязане на нокти. В същност в къщи всички ги употребяваме.
А за този половин век съм сменил 4 пъти страната, десетки пъти градовете, неопределен брой пъти жилищата и дори няколко пъти собствеността. Но винаги съм взимал със себе си тези ножички. И ако е вярно, че едно пренасяне е половин пожар, то те са преживели десетина пожара.
... ... ...
Оплакваш се, оплакваш от съдбата, че нещо ти взима, нещо ти дава, но в края на краищата се примиряваш с нея. Съдба е, по-силна е от тебе. Но все се опитваш да й поставиш условия: "Нека и на другите да бъде същото." Търсиш справедливост. От кого? - от съдбата! Та съдбата да не ти е данъчното? Па и защо да надничаш в чуждата чиния? Имаш ли лъжица да сърбаш от нея?
... ... ...
Дойде някакъв роднина. Искаше пари на заем за лекарства за майка си. Не съм го виждал, не съм сигурен, че сме роднини. Па и какъв роднина е, ако не съм го виждал до сега? Дадох му. Има ли някакво значение дали сме роднини? Има хора, които са ми близки без да са ми роднини, има "близки роднини", които са ми далечни. Ако се чувства роднина - ще се обади пак, ако ли не - ще ме избягва: каква по-добра автоселекция? И съдбата, както си я разбирам, трябва да е "справедлива" за моите близки, а с другите да си прави каквото си ще. Но тя не ме слуша.
... ... ...
Та пръстенчето или парите - равностойност на пръстенчето са си заминали. Значи там им е било мястото. Намирал съм различни предмети през този половин век, включително и пръстени. И златни и сребърни и тенекиени. И само в едно тенекиено пръстенче усещам сила.
190805
Славян