автор: thebigplucky

Пожелах те.
Разпъваха ме на кръст желания.
Очите ми те изпиваха страстно и мечтателно.
В душата ми неочаквано нахлу мътилка
и не искаше да се утаява.
Думите ти едва докосваха съзнанието ми.
Бях на светлинни години разстояние.
Бяхме само двамата.
За теб, не знам...
Всичко останало се размазваше на заден план.

Видях те.
Прекрасно създание, небрежно преметнала крак,
с усмивка неопределена.
Неопределената възраст те правеше вечна.
Пространството се стесни.
Колкото за теб и мен.
Сърцето ми унесено замря в шепите ти.
Игра на светлината ли беше -
стори ми се, че ме погледите ни се срещнаха.
Времето запрескача накъсано-учестено.
Поиска да спре
Въпросите ми заседнаха.
Исках да те питам нещо...


Това първата ни среща ли беше.
Сегашното и миналото се смесиха.
Всички болки изстенаха в мен с недозабравени гласове.
Припознах те в избледнели видения,останали далеч.
Почувствах обреченост - повтаря се грешно времето.
Това няма да ме спре
Крачката към теб едва ли е последна -
достатъчно пораснал за да не вярвам в безпределности
вървя към теб.
Това искам да остане несподелено.
Аз съм ти поредната предопределеност.
Или както ме възприемеш.
Шепот в мен, образ и видения се смесиха.
Искам те.
Не знам за теб...