но не знам дали е любов,
искам да рисувам
в ретината на очите ти,
да дишам
в кожичките на ноктите ти,
да плача после тихо насън,
ти нищо не знаеш,
не мога да гладя дрехи
и да изчерпвам
всички утаени възможности,
защото и аз не знам
колко солени са сълзите ми,
докато ме целуваш е сигурно,
че ще те обичам и утре
и в отблясъка
на всички погълнати течности
обещавам да напиша
едно наистина добро стихотворение.