автор: Gargabela

Лято...
Въздухът тежи
като зрял плод
сред клоните на небето.
Дишам трудно.
В кръвта ми е горещо -
почти Ад.
Дяволът
е подпалил сърцето...
Боже,
ангел нежен прати
да угаси тази жарава!
Страстта
има червени очи.
В шията
на любовта
рани прави.
Ако без капка кръв
я остави
и любовта ми
ще вампиряса.
После...
виновни иди търси.
Който и се изпречи
ще съжалява.
Лято...
В тази гъста мараня
въздухът
на филийка се маже.
Ще закуси с него
нощта
и Луната
вместо доматче
ще сложи.
В шепите ми
часовете сълзят.
С тях очите си
ще измия.
Имам нужда
от малко хлад.
Иначе...
Дявола ще убия.
________________