автор: Heretic

- Е, г-н Хесвер... Вече сте при нас и Ви предстои да преминете нашата церемония по Вашата инициация - този огромен ликантроп водеше Хезел към Церемониалната стая.
Ликантропът имаше издължено уродливо лице, наподобяващо вълча муцуна. В очите му се четеше нечовешка неразбрана злоба. Коридорите, които подминаваха, бяха осеяни със свръхмодерни компютри, подарени на "Общността на Саидхар" от новата Света инквизиция.
След известно време стигнаха до една огромна врата. Влязоха през нея и вътре ги посрещна един мъж, целия облечен в черно и с черна качулка, която изцяло скриваше лицето му...
- Добре дошли, братко Хезел - каза му сухо качулатия.- Предстои Ви нещо дребно. Ще убием една излишна част от душата Ви.
Хезел се заоглежда. Искаше да избяга оттук, но разбра, че няма надежда за него. Прие съдбата си като малко жертвено яренце.
- Възможно е да изпитате известно количество болка, но познанията Ви в тази област, които са Ви дадени от "Братството на смъртта", ще омекотят нещата.
Хезел забеляза статуята пред него. Огромно чудовище с изсушено тяло и на раменете си крепящо череп с два рога. "Това май беше Саидхар"- помисли си Хезел, но разбра, че това сега няма значение.
Ритуалът премина по следния начин. Висшият жрец, облечен в червена роба, изпълни един древен танц, написа няколко магически формули със специално червено мастило върху гърдите на Хезел и започна да крещи една неразбираема мантра, докато не изпадна в транс. Тогава помощникът му - качулатия, тропна по земята три пъти и се строполи на пода и остана неподвижен. Тъй като Хезел беше сам, само с тези двамата, той реши да се опита да избяга, но точно тогава той изгуби зрението си и припадна...
***
Разбра, че не сънува. Мястото, където се намираше, беше просто една друга реалност, където беше попадал, докато беше в "Братството на смъртта". Това място е известно като "отвъд границите на смъртта".
Хезел лежеше на една каменна висока плоча. Небето беше с непознат за него тъмен цвят. "По-черно от черното"- това си помисли той. Над него се бяха надвесили огромни качулати фигури с нечовешко уродливи ръце.
- Сега започва истинската церемония, момченце - изсъска му единият и започна да се смее със звук, наподобяващ нещо средно между лай и квичене. Със странни хирургически инструменти те му разтвориха гръдния кош. Хезел не можеше да мърда, не можеше да говори, но усещаше болката в нейната цяла прелест.
Едно от съществата бръкна в отворените му гърди и вибрирайки една магическа дума извади нещо, което Хезел не успя да види, но разбра, че съществото го отряза. Разбра го по кошмарната демонична болка. Погледът му се замъгли и всичко изчезна...
***
Хезел отвори очите си. Намираше се, облечен в черна роба, в една мрачна стая. Пред него седеше познатият човек в червено-черната кибер броня.
- Вече си един от нас, Хезел!