автор: kosata

Пътеката беше ужасно дълга , широка не повече от метър ,но направо безкрайна и в първия момент му се стори ,че ще припадне при вида й .Направи стъпка напред, олюля се ,простря ръка , искаше да се хване за нещо ,но нямаше за какво, падна ...
Изправи се ... Пътеката беше изчезнала . Чу се смях -грозен, отвратителен смях. Заоглежда се . Освен него нямаше никой .Смехът се засилваше, стана почти нетърпим . Кой се присмиваше на усилията му ? Толкова ли нищожни бяха те ? Мислите му се запреплитаха . Коя мисъл беше правилна ? Коя щеше да му помогне ? Причерня му , олюля се ...
Изправи се ... Смехът беше заглъхнал , беше тихо , нямаше пътека , беше останал единствено мракът. С подобен мрак никога до сега не се беше сблъсквал. Отново беше сам и мракът се сгъстяваше . Направи стъпка напред ,но в какво , по дяволите, стъпваше ? Главата му бучеше . Знаеше , че трябва да пристъпи отново , да не спира , да продължи , защото иначе...
Но сили вече нямаше, а волята го беше напуснала ...ОТКАЗА СЕ.



Три дни по-късно сестра му го откри ,затрупан под срутената стена, беше се задушил .
За всички във вилата бе ясно ,че стената е поддала на тежестта му , причината за инцидента беше повече от очевидна. Но това не помогна на никого да приеме по-лесно станалото . Отначало повечето се питаха дали е било мъчително . И се стараеха да си внушат ,че се е свършило за миг, като че ли някой или нещо изведнъж бе отнело способността му да диша , а после...край.
За него сигурно щеше да е много по-мъчително , ако сега можеше някак да подслуша мислите им. Щеше да остане поразен , защото дълбоко в себе си почти всички го смятаха виновен за цялата нелепост на смъртта му . Въпреки че се опитаха , повечето не повярваха в желанието му да се пребори , чувстваха ,че му е липсвала воля ,че се е предал- той винаги се предаваше . Беше страхливец ... почти всички го помнеха като страхливец . Този подсъзнателен парадокс , който ги караше да търсят причината за смъртта му в самата му същност , остана напълно незабелязан . У някои той даже се задълбочи. Някои сякаш отдавна очакваха стената да рухне и инцидентът дори не ги изненада . Въпреки това именно те изглеждаха най-потресени . Никое друго поведение не им се струваше по-логично и по-правилно от това. Вътрешно бяха равнодушни, но се страхуваха равнодушието им да не проличи и първите няколко дни след инцидента отказваха да приемат смъртта му . Невярващо кривяха лица от мъка , постоянно говореха за глупавата случайност, която по някакъв свой жесток закон е избрала именно него ,мърмореха как всичко е толкова абсурдно и нелепо . Но за истинския абсурд нямаха представа и скоро започнаха сами да вярват на думите си .
Други предпочитаха да не говорят за инцидента . Дори се дразнеха когато някой неволно засегнеше темата. Преди злополуката те го бяха опознали отблизо и вярваха , че го познават достатъчно , за да твърдят : това беше низък човек ,
подъл страхливец. Според тях заслужаваше само презрение , а мъката по него беше излишна милост, която те никога не биха му оказали . Но и те като първите се страхуваха да бъдат откровени докрай не само защото уважаваха скръбта на останалите , ( която смятаха за искрена ) , но преди всичко защото абсолютното им чувство за справедливост ги задължаваше да не лъжат, а им се струваше невероятно цинично да говорят против мъртвец.
Разбира се ,имаше и такива , чиято скръб беше искрена . Но всички останали виждаха в тях лишени от прозорливост , изпаднали в тъпо заблуждение хора , които упорито не желаеха да си спомнят какъв всъщност беше той . Не желаеха или ... не можеха ... Те наистина не го познаваха , въпреки че бяха сигурни в противното . И останаха сами в отчаянието си , неразбрани .
Въпреки различните мисли , които измъчваха съзнанието на всеки , за повечето злополуката се свеждаше до някой от следните два въпроса , но никога и до двата едновременно. Първият- струваше ли си изобщо човек да преживява така дълбоко смъртта на същество , което е нямало защо да се ражда ? И вторият - какво толкова беше променила самата му смърт ?
Отговори никой не търсеше . Отговорите бяха известни отдавна . Нови бяха въпросите , за които смъртта му беше само повод .