автор: Zia

или как един човек се превърна в призрак
Изчезва призрак уморен.
Нощта-покрит,невидим-ден.
От плахост през нощта трепери,
а денем броди сред Химери.

Спокоен тих в нощта застава,
а всяка сутрин разцъфтява.

Слепен от топлина крещи,
а в хладен мрак от жал шепти.

Злощастно той е прокълнат
да е невидим и нерад ,
да гледа вечно към небото
и то единствено защото
на слънцето душа е дал ,
а на луната - се отдал.