автор: sashtata

В изгърбените от съмненията дни,
не ме благослови…

Не ме благослови,
когато питах се
какъв е смисълът
от всички писъци,
превръщащи ни в шепот,
в молитвен стон
върху жаравата на болката,
в анатема
след всяка премълчана истина,
ако накрая
сме, просто, звездобройци
на самотен остров,
опасан
от чуждоезичен океан?...
Не ме благослови.
Ала не можеш и да ме накажеш -
друг е моят бог.
В изгърбените от съмненията дни,
в олтарно-приливните нощи,
когато се разтварям и топя,
за да се преродя
от споделеност,
душата ми
анатемоства
и миросва.