автор: Penelopa

Някой казва колко е засегнат,
Друг си мисли че обича мразейки,
Този свят беше друг,
в моята представа за света,
а сега не мога да го превърна във мечта.
Съвсем обикновеното е признато за уникално,
Използвачите се стрелкат във безименни,
атаки да спасяват някой от лоши думи...
Безрезервно вярвам,
само в моя аргумент,
че ще бъда призната когато аз ГО искам,
Дрънчи капчук...
Някой може да потърси правописни грешки (има няколко),
просто за да са повод да се говори.
По средата на деня,неочаквано плисна дъжд,
и мокра до кости му се отдадох,
до студ,до болест му се отдадох,
Защото средата на деня не отрича никой!
Как да отричам,когато не са ме отричали?
Със тъпо спокойствие (само за тези които сами са избрали да са тъпанари),
защото уважавам техния избор независимо колко са неоригинални,

и отново казвам дори да е банално,
със тъпо спокойствие го казвам....

обиците ми ще дрънчат,
като капките бездомен дъжд по капчука,
ще дрънчат и няма да се защитавам,
тези които искат и мислят че могат-ИЗЯЩТЕ МЕ!
Дано обиците ми ви приседнат,
защото аз не споделям личните си мисли така че във истинската си светлина да се разбират-ако инфаркт ме прободе-ще си умра сама,
гладните дояжте тогава трупа ми-заедно с правописните грешки.
За тези които знаят колко са уникални(тоест всички знаещи нещо ,дори да е малко за себе си) живота е достоен
достойни са и те.

Сега нека само този дъжд бездомен да превали.