автор: daik

Прекръстосвахме далнините
не познаващи жив човек
и в засада брояхме дните
на убийствени дъжд и пек.
Не ревем щом леда се пука,
даже в огъня не горим
Ние ловците на Сполука
-птица в цветност ултрамарин.

Казват, че в тези години
еколог е претърсвал леса
но изгубил следите сини
в родните ни небеса.
Казват в чужбина летяла
вече от много лета
Но направо ви заявявам:
Това е пълна тъпота.

Сини птици кацат все още
но напоследък по света
твърде много денем , нощем
я преследват от суета.
По-предпазливо й се наложи
във небето си да лети
и почти е невъзможно
в пътя си да я срещнеш ти.


Уплашена птицо Сполука
не вярваш в човешка ръка
понеже посягат от скука
бракониерстват си ей така.
Посегнеш, а тя те мами
завинаги било какво- било
И само в небето ще остане
Следа от синьото й крило.

*С благодарност на Кирил