автор: Mojsei

Така, както успяха
да го направят Mojsei и Kolie

Тя:
-Очите ти са сини,
понасящи ме в морски дълбини,
но стават и маслини,
показващи ми нежни висини.


Той:
-Гласът ти е мелодия, извор тих,
познаващ дълбините морски,
когато го изливаш в стих,
разказващ за съдбите хорски.


Тя:
-И твоят глас е толкоз топъл -
разказваш ми за хора и вода,
за суша и за женски вопъл,
и дори за глупави неща.


Той:
-Проникнали един в друг,
в пътеката на шепота те водя
и силен съм, защото съм съпруг:
живота ни умело ръководя.


Тя:
-О, мили, думите са слаби
да отразят това, което в мен
разгаря пламъци, проблясват саби,
това, което осветява моя ден,



Той:
-Обичам те, любимо същество -
ти правиш ме щастлив,
в сърцето нося нашто естество
и всеки миг съм приветлив.


Тя:
-Поднасям ти живота девствен
без суета, без страх
не съм извършила безчестие,
не зная що е грях.


Той:
-Прие да станеш ти съпруга
и пътя с мен да споделиш,
а аз не искам друга,
та ти за мене да тъжиш.


Тя:
-В теб съм, ти си в мен - това е:
от себе си, каквото можем даваме,
а този миг сега ни вае,
в него двамата изцяло се отдаваме.


Той:
-Бъди така с мене мила,
о, скъпа, страшна си сега -
у нас извира сила,
помитаща и болка, и тъга.