автор: PETteXXXXXa

Късно лягам, рано ставам.
Денонощие с финес разтягам.
Нямам време за прозявка,
камо ли за дрямка сладка.
Бързо като на учение-
зъби, пяна, зъби, пяна-
да бързаме!
че време няма!
Два сапуна движат
по безкрайната снага.
Пълня във ушите кофа
със вода, а от душа-
падат си снежинки!
Бойлерът уви!-
пак не ще да ври!
Пак ли да я бръсна
проклетата брада?
-някой ден със кожата
ще я одера!
Ей! - Излязох!
Панталоооон!
С ютията се движим
двамата в синхрон!
Всяка сутрин и доказвам
колко съм чевръст!
Ризата минавам
като в пъргав тръст.
Копче и зашивам
дорде да мигне светофара.
Огледалце, огледалце
я кажи?
Кво ли питам ,
като Прелестта
пред мене пак стои!
Миг! - усмихвам му се
и политам!
Тичам с темпо
на сърдечен ритъм,
стълбите прескачам,
парапети не броя.
Утрото е вънка !
Ой! Ла Ля! Ла Ляя!
Ден!
Ден необикновен!
Ти Живот! Ти настояще!
Не ще те оскверня
дори със гадно фасче!
Приказки си зная милион!
Ден! не ще те изтърва,
ще си направим пак купон.
Автобус? - това е дума стара,
древна! - нявява ми колективизъм,
-пазя се от тоз цинизъм.
Свирят гуми във завоя,
светофарите примигват
приветливо - усмихвам им се-
не им е лек труда.
Денят след мъничко ме грабва,
във огнен танц изгаря моята душа.
Обичам го! /и той го знае!/

Моля!, билети и карти за проверка!