Всеки текст, който се появява на бял свят, носи белезите на авторовата концептуалност, а тя дава възможност да се проследи, не само процеса на неговото мислене, но дори и характерологичните му особености.
А когато практически се работи за създаване на нова художествена литература и текстовете текат като пълноводна река, този въпрос - каква цялостна концептуалност влага всеки автор при разработването на своите текстове, се оказва централен за разрешаването на правилно издигнатата задача.
Ето защо днес успешно работят по създаването на новата художествена литература, онези автори, които познават логиката на обществения процес.
Абстрактните текстове, плод на авторовата развихрена фантазия, колкото и претенциозни да са, каквито и техники да демонстрират, в съчетание с шумните авторови пориви, ще си останат само един шумов ефект, пречещ на действителния процес.
Преходът към нова епоха променя обема и съдържанието на използваните термини и понятия, възникват нови такива. Ето защо появата на нови текстове без съпътстващ техен контекстуален анализ, който дава облика на критическата мисъл, прави творческия процес стихиен като на повърхността се развихрят невероятни, съпътстващи явления…Нуждата от водеща критика, която да дава облика на раждащащата се нова художествена литература, е повече от очевидна. И, преди всичко, това е така, за да бъдат открити онези талантливи автори, които са в състояние да развият критическата функция на своето перо.
Въпросът е практически. В сайтовете на Интернет, в които многобройни автори са се нагърбили с решаването на тази задача - създаването на новата художествена литература, се върши огромна работа, която си остава в коловоза на буксуването и още дълго време това ще бъде така.
Съвременната критика е призвана не просто да поучава, а да интерпретира появяващите се текстове, с което самите автори ще получат нова възможност да се ориентират в собствената си пригодност да създават текстове, отнасящи се като съдържание на новата художествена литература.
Първата отличителна особеност на текста, като принадлежащ към новата художествена литература, е свързана не толкова с това, че той е носител на лингвистично-филологически характеристики, колкото и преди всичко разглеждането му като носител на културологичната концептуалност, която е нова и задава облика на текста, какъвто и да е той.
Въпросът надхвърля способностите на болшинството от авторите, а голямата част от останалите решават затруднението чрез бягство в абстрактността, чрез всевъзможни оправдания, чрез фрагментарност, неправилно разбрана модерност, използването на различни похвати, които сами търсят своето оправдание в псевдоконцептуалност от различно естество.
Пиша всичко това, защото именно в сайтовете на Интернет получих възможността да се срещна с хора, които много добре разбират цялата сложност на процеса, за който тук споменавам накратко.