автор: SUBLAZUN

крещят телата ни
завързани на възел и текат
реките на съблазънта,
тежка кат' историята на света
искам още власт
над кадифеното ти тяло
вибрира твоят дрезгав глас
по релефа на Моята Земя
преливаш в мен, изливаш се
и новото начало се разбива
като прибоя изпълваш ме
и стихия от страст ме раздира
не мога да те пусна, стой!
нека те оближа, да поема
всяка сладка клетка в мен
да викам в огън всеки ден
разпъната на кръст безбожен
на масата на пода изтощена
оглозгана, сърце ми грохва
под твойта тежест, кат олово
е целувката ти , оh my Lord!
разкъсай моите завеси-
макар и да ме знаят всички
всяка част да е известна-
само ти си толкоз бесен и проникваш
като зараза и комета...
в мене врат греховни заклинания
и твоя съм и без да искам
кат' кукла вързана съм за пилона
и падам само в твойте бицепси...
и в ничии други, ти си
тази вечер моя кардинал
тази вечер тебе искам
жесток и потен, моят крал
тази вечер само ме изстискай
утре вечер- съм на сцената СЪБЛАЗЪН!