Отново късно е, нощта заспива,
седиш сама на тъмно и ме чакаш,
а тишината бавно в теб пулсира
и чувствата са притъпени сякаш.
Бъди добра, не ми се карай,
ще има други дни и нежни нощи,
сега сипи ми вино и си лягай,
а утре - ще си поговорим още.
Докосвам спящото ти тяло с устни,
умората си бавно разсъбличам.
Дали пък утре няма да е късно
да кажа колко много те обичам?