автор: fightingone

Чувам тътена на нощта под прозореца
тътен, който пробива сърцето ми
и назовава онези, които оскверних
О, имената им са издълбани
върху всеки кръст и омърсяват деня ми.
Сега ще стана и ще унищожа леглото си
леглото с мечтите, които растяха в косата ми
през последните седемдесет години.
Сега ще стана и ще кажа от прозореца стиха си
на просяка, който живее от забравата
по улиците на търгашите. Улиците,
където жените продават телата си
като пазарска стока.
Улиците, създадени от пшеницата на моя баща
и бедността на майка ми,
която дори когато разрязваше ръката си с косата
изглеждаше като самото слънце.
О, нощта пробива сърцето ми
с имената на всички, които оскверних...