И ще бъда аз най-хубава, ще бъда аз най-хубава
ще танцувам само, само с теб!
Тази песен ме кара да мечтая!
В нея усещам вечния стремеж на човека към красота.
Вечния порив на младостта.
Вечната надежда за по-добро.
И същевременно ме прави тъжен.
Защото осъзнавам колко е преходно всичко.
Колко бързо минава животът.
Как всичко е един миг.
И ако го изпуснеш, няма втори такъв.
Мечтая как моят син един ден ще танцува за пръв път с момиче.
Как ще тръпне от вълнение...
Осъзнавам с каква огромна надежда хората посрещат на бял свят своите деца.
Как мечтаят да видят децата си големи, силни и по-щастливи от самите тях.
И как децата не разбират всичко това, докато не станат родители...
Всеки миг е подарък! Да го изживеем пълноценно!
Да се радваме, да плачем, да танцуваме! Да се обичаме!
Кино Радойновски
29 юни 2005
София