автор: tear

Затварям очите си
и вдишвам косите ти,
с малки пръстчета
рисувам мечтите ти.
После ме понасяш на конче,
подаряваш ми кукла
целуваш сълзите ми
молиш за слънце...
Боси крачета
обуват поляна зелена
сънувам цветята
и будиш ме ти...
Толкова сбъднати дни...
С мене си плакала
и душата ми някак
само Ти доближи.
С мен пораснаха
всички твои звезди.
Стиска ръцете ми
в мрачните дни,
усмихва небето ми
в несигурна пролет
прегърна децата ми първа
и...
как ме боли...
Мечтая
света който сега те посреща
да бъде тих
син и безкраен...
Море което извежда
очите ти вечни
към брега...
Вечността!