автор: PLACEBO

На Ю.Ч.


Есента вече настъпва с пълна сила. Цветовете ме караха да си представям какво ли не... докато пътувах, МЕЧТАХ някога да можем двамата да споделим есенните багри... есенно жълто, ръждиво червено, примесено агресивно с оранжево, а до него - нежно зелено, на места огнено страстно червено, топло кафяво, златно, дори видях сухи клони, които като обща маса бяха лилави отдалеч, а когато се приближих до тях - се оказаха сиви, но с лилав оттенък... Фантазия, просто с думи не бих могла да ти опиша магията и красотата. Направих снимки, изпращам ти някои от тях... помечтай и ти... искам да помечтаеш, моля те!
Остави едно кътче в душата си, където да няма мисъл за битовизми, да няма притеснение за пари... МОЛЯ ТЕ.... отпусни душата и сърцето си, погледни колко е красива България, сподели го с мен това чувство....

Представи си вятъра, който галеше върховете на дърветата, нежността, с която докосваше клоните им, така както аз нежно те докосвах... и остана още от нежността ми да ти дам....

Представи си тихото шушукане на храстите, безшумния летеж на падащите листа... и моя шепот... искам те... искам те... постоянно мисля за теб..

Представи си... как се любим в гората в топлия есенен ден... където няма никой... толкова е тихо, че чуваме единствено мислите си... чуваме сърцата си... усещаме сливането на душите си... само си го представи...

Представи си... еееей там - на онзи далечен връх... една малка къщурка, далеч от света, където сме двамата с тебе, прегърнати, и наблюдаващи нощното небе... а то е необятно и изпълнено с безброй звезди, към които ни се иска да полетим....двамата... да се докоснем до далечните светове, където няма болка, няма пари, няма лошотия.... има само едно... ЛЮБОВ и взаимност.... ЗНАМ, че ако променим нещо мъничко в себе си, можем да го постигнем... без да нараним децата си, без да ги изоставим... а те биха имали едни щастливи и пълноценни родители....
Господи.... какви фантазии, какви мечти имах вчера.....
погледни снимките, и тази нощ, когато ти кликна (дано си прочел писмото), си го представи... и..
знай, че те искам... може би повече, отколкото преди...
знай, че ми липсваш... може би повече, отколкото преди...
знай, че те обичам.... може би повече, отколкото преди...
---------------------------------------------------------------------------
Това беше последното ми писмо към теб.
Отговорът ти така и не получих.
Дълго време убивах Любовта си към теб.
Убих я...
И се раждам отново...