автор: Lizard_King

Някои от сравнително старите блокове в София имат една малка стаичка на първия етаж, предвидена за портиера.
Портиери вече няма, но повечето такива стаички са се превърнали в магазинчета, офиси на разни непознати фирми и какво ли не. В моя блок е различно. В едната част има офисче на кабелна телевизия. Но във вътрешната част живееше цяло семейство. Да, точно така, в една малка стаичка. Майка, баща и две малки дечица. Родителите бяха интересни хора. Мъжът беше около петдесетте, с оредяла коса, с прошарена брада. Съпругата му бе с десетина години по-млада, руса, с хубава фигура, много мила. Не ги познавах добре, но изглеждаха приятно семейство. Живееха тук само временно, през няколко месеца отиваха на работа някъде в чужбина. Най-често виждах децата да тичат пред блока, а родителите им седяха на пейката до люлките. И така цял ден. Изглеждаха щастливи.
Спомням си как един ден се прибирах невероятно уморен. Денят ми беше пълен провал, а за капак бях чакал тролея повече от половин час. Раницата ми тежеше на гърба, носех и кожена папка. Сигурно съм изглеждал по-смачкан от когато и да било. Отстрани на входната врата на блока ми седяха няколко жени, на които не обърнах внимание. С някакво уникално усилие опитах да си извадя ключа, балансирайки всичко останало. Е, не успях - папката се изплъзна и листите се разпиляха пред краката ми. После дръннаха и два химикала, сякаш нарочно да озвучат абсолютното ми отчаяние. А на мен май не ми пукаше. Извадих си ключа, отключих вратата и едва тогава се насочих да събера падналите вещи. Тя ме беше изпреварила. Беше хванала купчината изписани листа и дори беше започнала да чете нещо. Погледна ме бързо и се извини. Подаде ми папката. Гледаше ме в очите, непозната жена. Красива, с топли сини очи. Усмихна се незабележимо. После се изправи и задържа вратата, така че да вляза. Когато се обърнах да й благодаря, спрях поглед на износените джинси, които очертаваха дългите й крака. Тъпо. Благодарих пак, разтърсих глава, като да прогоня някаква мисъл, и влязох в асансьора. Горе се съблякох, захвърлих раницата до леглото и почти веднага заспах. Ако не бях толкова уморен, сигурно щях да мастурбирам с мисълта за нея. Изглежда банално, нали? Просто усетих дъха й, когато се наведох да си събера нещата. Толкова. Беше родила две деца. Почти можеше да ми е майка. Фигурата й не го показваше. Изражението й - също. Как ли се чукат жените на 40? Тази изглеждаше жива, истинска и жадна. Следващите пъти, когато я виждах, се убеждавах, че това е една прекрасна съпруга и майка. Беше толкова отдадена на грижата за децата си, седеше до плешивия си съпруг омагьосана от елементарния факт, че е там. Толкова ми напомни за една друга семейна жена, бивша колежка на майка ми. Тя (колежката, не съседката) имаше съпруг в Гърция и едно малко момиченце при себе си. Бях на 13, когато я срещнах. Около нея всичко ухаеше на секс. Тичахме сутрин заедно, слушахме ранните балади на Rainbow. Беше на 26, не се боеше от мен. Трябваше да минат няколко години, за да прочете мои стихове, да ми се обади и да се наебем в апартамента й. Дъщеря й беше предвидливо изпратена при бабата. Мисля, че тя се влюби в мен по един нестандартен начин. Започна да пише, да ми отговаря в рими. И, понеже беше зряла жена, стиховете й бяха истински. Спомням си само фрагмент от нещо нейно: "Нощта се размаза в асфалта и се желира на малки светли петънца...". Наистина красиво. Като нея. А аз бях щастлив хлапак. Целувахме се на някоя закътана пейка, тя ми пускаше ръка. Правехме секс рядко, защото условията не ни го позволяваха. Преди това тя четеше стиховете ми, казваше, че неудържимо я възбуждат и изглеждаше искрена. Трябваше ми доста време, преди да й дам мои неща. А съседката... Тя просто зачете пред мен нещо мое. Сигурно така беше честно. Кой всъщност определя кое е честно, кое е правилно? Сега не съм на 13 и нещата са различни, естествено. А всичко е свързано. Колежката на мама замина за чужбина със семейството си. Съседката се върна от там. Различни държави, да, но все пак съвпадение. Как ли се ебат жените на 40? Отчаяно? С последните си останали капчици страст? Със страх да не ги видят децата им или да не усети съпругът им аромата на прясно изчукана жена? Сега гледам през прозореца и те са там. Децата им тичат наоколо. Едно щастливо семейство. Преди година тя издиша сладко в лицето ми, сега аз въздъхвам с усмивка. Няма по-красиво нещо от порастването, от пътят на детето към зрелостта и обратно към детето. Затова усмивката ми е детска, невъздържана, лятна. Просто знам, че няма други дни, когато да можем да сме толкова щастливи. Всеки ден е едно съкровище за мен. Дневните задачи не успяват да ме смачкат. Само ми се иска, както онзи път, да се прибера уморен и да заспя бързичко. Прекрасна е възможността да живееш в малката стая на портиера, да имаш два куфара с вещи и да можеш да пътуваш винаги. Но аз съм доволен от живота си. Хубаво ми е. Сега отивам на работа. От там ще пиша mail на съпругата си в чужбина. Тя се връща след седмица.
Обещавам, няма да чукам съседката.