автор: Amar

Ще ти призная нещо…
Понякога не мога да спя
и тогава броя звезди.
Когато стигна до дванадесетата,
те извайвам. С пръсти.

Понякога се лутам
между погледи на улицата -
всичките чужди.
И тогава те боля. От вчера.

Понякога връзвам спомени
на възел.
Рибарски.
Тогава те разплитам. С косите си.

Понякога искам да заваля
и да напоя розата
пред прозореца си.
Тогава те изплаквам. В дъжд.

Понякога ожаднявам
за лъжичка обичане,
което да сипя в очите си.
Тогава те пия. Като вино.

Понякога пълня с тебе душата си,
празна от други...
И те припознавам във чужди ръце.
Тогава те нося. Като пръстен.

Понякога шепна на непознати
за теб.
И се моля да не разбират.
Тогава те пиша. С устни.

Ще ти призная...

Понякога забравям,
че те няма.
И те преболявам отначало,
до дъно.
Тогава те връщам. Като часовник,
който върви... назад.