автор: terlikaa

На тази, която трябва да си спомни...
Спомни си след време звездите
как с твоето име наричах..
Спомни си и нощите, дните,
безумно кога се обичахме.

Как гушках те нежно спомни си,
вечер щом в мене заспиваше..
и утрото светло сети се,
с лъчите си как ни обливаше.

Спомни си и всичките пролети,
със всички въздишки свенливи..
Спомни си на птиците полета-
кръжащи над нас завистливо.

...

Спомни си мечтите измамени,
пороя от сълзи неспиращи..
спомни си как молех отчаяно,
как молех, а ти си отиваше...