автор: Caniko

(продължение)
По настояване на Ито фалшивата годеница трябвало да се пресели в най-отдалечната част на замъка и да не се допуска близко до покойте на принца. След като това било направено, повече не се налагало Ито Сода да полага усилие, за да не заспи. С това той напълно се убедил, че тази жена не е истинската О'Тойя
Разказал всичко на първите императорски съветници и им разкрил ужасната истина, че страшен вампир е убил любимата на принца и е приел образа на красивото момиче.
С всеки изминат ден принц Камито възстановявал силите си и за радост на всички много скоро пожелал да му донесат самурайския меч. Започнал подготовка за издирването на прекрасната О'Тойя. Изпратил десетки войни в различни посоки да търсят следи и вести. Усилията му оставали напразни. Едничка радост му носела песента на малкото славейче, което всяка сутрин долитало с изгрева на Слънцето.
Една сутрин се случило нещо много странно. В обичайния час славейчето долетяло, кацнало на прозореца и изведъж отлетяло пискайки тревожно. Странно, много странно било това. Принцът огледал внимателно наоколо и единственото, което видял, била голяма черана котка. Усмихнал се успокоен. И когато на следващата утрин славейчето отново изпискало в уплаха, той го хванал и с много обич му казал:
"Мое малко глупаче, не се страхувай ! Прозорецът е толкова високо, че никоя котка не може да скочи до тук."
Това явно не успокоило птичката, защото усещал как сърчицето й ще се пръсне от страх. Сложил я в скута си и затворил прозореца. Само след миг черната котка се блъснала в перваза и застанала там с очи вперени в славейчето. Принцът повикал верния Ито. Щом се появил, котката в миг изчезнала.
"Господарю мой, аз знам как тази котка е успяла да скочи толкова високо. Тя е вампира, който изсмукваше силите ви. Той още живее в замъка в образа на вашата годеница"
На следващата нощ Сода и принца решили да влязат в стаята на вампира и да се опитат да го убият.

(следва продължение)