автор: osi4kata

Небето е захлупило градчето
със сивкав похлупак.
Сега е зима. Мръзне вън прането,
но няма сняг... но няма сняг.
Студени нощи. Дните са по-меки.
Дъждовно е. Потискащо и тъжно.
Разкаляни са тънките пътеки
във парка. Няма да се лъжем,
че зимата ми е любимка.
Особено по тези ширини.
Така ме уморяват зимите...
И ми се спи... и ми се спи.
Дано сънувам онзи сън - с морето,
притихнало във Варненския залив.
И плажовете с китни кафенета...
И зеленикавия нос на Галата.
И ФОТО МЕКСИКО... Дали го има още
усмихнатия фотограф?
Провиква ли се бос и рошав,
Дали е жив, дали е здрав?
Дали децата още тичат
подире му с нестихващ интерес?
И майки като хубави момичета
дали му се усмихват още днес?
Дано сънувам този сън отново.
Това е най-любимият ми сън...

Небето е огромен къс олово.
Дъждовна зима е навън.