Минават дни, отиват си години...
През пръстите изтича и живота мой.
Дали след мене ще оставя аз руини,
или на гроба ми ще пише "... бе герой"?
Не бях герой, не стигнах и далеко,
а светове пребродих и вселени извървях...
Опитвах в себе си да съхраня човека,
за да мога утре да умра без страх...
В живота си аз никой не предадох,
мен всеки ден продаваха безплатно….
От никого не взех, душата си раздадох...
Не наранявах, ала бях ранявана стократно.
Забравях болката, обичах, а не мразех,
не позволих омразата да ме обсеби...
Даже мислех, че душата си опазих,
...но дали по пътя не загубих себе си?