автор: osi4kata

Сънуваха крайпътните тополи,
че бегълците се завръщат...
Преди селцето спират на завоя
и търсят с поглед бащината къща.
Селцето, сгушено във долчинката,
не е подготвено, не ги очаква
и майките, залостили вратата,
не правят баница. Дори понякога
си лягат гладни, без да се усетят
и в тъмното поплакват скришом.
Защо тъгуват те? Защо сърцето
на майките е неспокойно и разбито?

Сънуваха крайпътните тополи
съня на изоставените майки
и плакаха насън. А от завоя
се вижда в долчинката село малко.