автор: ANG

(Силно съкратен вариант на втората ми книга за гладуването)

1. Гладуването е средство за премахване на излишните килограми
ГЛАДУВАНЕТО Е СРЕДСТВО ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЯЛО-УМ-ДУХ
2. Гладуването не е за всеки - или го можеш, или не го можеш
ГЛАДУВАНЕТО Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВСЕКИ. ТИ СЪЩО ГО МОЖЕШ
3. Гладуването изисква болнична обстановка и лекарско наблюдение
ГЛАДУВАНЕТО ИЗИСКВА МОТИВАЦИЯ, ВОЛЯ И ВЯРА В СЕБЕ СИ

4. Гладуването е правилно и неправилно - съществуват строги правила
ГЛАДУВАНЕТО СЕ ПОДЧИНЯВА НА СЪЗДАДЕНИ ОТ ТЕБ ПРИНЦИПИ
Бяха ми необходими поне 30 години практика, за да разбера и осмисля древната препоръка на Аюрведа за индивидуалния подход. Този подход се основава на факта, че организмът на всеки отделен човек има собствено съотношение между енергиите, което по време на гладуване допълнително се променя. По тази причина древните са препоръчвали различни срокове и условия за провеждане на гладуване на всеки индивидуално. Западът се стреми да обхване цялото, принципа, правилата. За целта експериментира със стотици и хиляди хора. Отчита като успех примерно 5% жертви. Ти си се случил сред не излекуваните? Твой си проблем - експериментът е успешен, дава се ход за промишленото производство на "откритото" лекарство. Самият ти не си правило - ти си изключение. За Изтока не си нито правило, нито изключение - ти си феномен. Изтокът се стреми на Теб да помогне, Ти си личността, сияеща от безусловна вяра в Учителя - гледаш, слушаш и повтаряш. Вярата е основното ти средство за усъвършенстване.
В "Гладувайте правилно" основно се занимавах с анализ на моите гладувания и тези на Диана. Нищо лошо, ако анализираният начин се предлагаше като една от алтернативните възможности, а не като рецепта… В противен случай се силово налагащото се мнение се превръща в канон, в правило. Принципно погледнато, правилата са ограничения, които те свиват в тесния кръг на единствената възможност. За нашия западен начин на мислене се оказват осъзната необходимост, но само докато всеки търси Себе Си. Не съм против правилата и рецептите. Лошото е, ако правилата се превърнат в догма. Лошото е, ако не успееш да ги преодолееш и да намериш Своите "правила". Всяко чуждо "правило", което не Ти върши работа, трябва незабавно да изхвърлиш. Да припомня твърдението на оня лекар, че не е важна необходимостта, важно е какво се препоръчва. Ние обърнахме тази логика наопаки: не е важно какво някой ти препоръчва, важно е от какво усещаш необходимост - това е едно разумно "правило". До своите правила всеки сам трябва да стигне. И след като ги овладее, може да ги спазва или не, както и да ги променя. Най-важното правило е всеки да превърне своите правилата в свои принципи.
Аз и Диана сме абсолютно привърженици на дългите гладувания. Следователно за нас това е водещ принцип. Той може да се формулира така: десет гладувания по 5 дни далеч не са равни на едно 50-дневно гладуване. Ефективността на дългите гладувания е значително по-голяма, особено за духовното развитие. В последните десетина години се придържаме към пролетно и есенно гладуване. Продължителността на пролетното е в границите на 45-63 дни, а на есенното - 30-45 дни. Качеството на мислене и високата продуктивност са обикновено съпътстващо явление.

5. Гладуването е лишаване на организма от хранителни вещества (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ХРАНЕНЕТО С ДРУГИ СРЕДСТВА
Нашият биологичен Човешки вид е програмиран да съществува с определена необходимост. Едно от тях е храненето. Ако си зададем въпроса "Какво получаваме от храненето?", отговорът е един - ЕНЕРГИЯ. Консумираме нещо определено, за да извлечем неговата енергия. Храната ни обикновено е от растителен или животински произход: червейчето се храни с нещо, рибата изяжда червейчето, човекът изяжда рибата. И толкоз - край на хранителната верига.
Чувал си, че човекът е краят на хранителната верига - никой не го изяжда. @ Никой ли? Аз представлявам ли хранителна необходимост за Някого?
Ако се намираме на края на всички хранителни вериги - не! Никой не те хапва. А дали е така? Нещата изглеждат оформени с начало и край само в така наречения "реален" Човешкия живот.Ако обаче си приел идеята, че Животът Е Безкраен (ти в момента съществуваш само в една от неговите форми) и че за да Е такъв той се нуждае от храна-енергия постоянно, то ще разбереш, че този и всеки друг твой живот съществува благодарение на същия непресъхващ поток от Енергия. Иначе казано, процесът на захранване с Енергия е също толкова безкраен, колкото и Живота. Ти в Своето безкрайно съществуване нито за миг не си спирал да се храниш с Енергия. Ти не можеш да спреш потока на Енергия в Себе си, можеш само да го усилваш или намаляваш, трансформираш, акумулираш, препращаш.
Какво се случва в такъв случай с храненето по време на гладуване? Каквото се случва с твоята кола, когато замениш бензина с газта, или с керосин, или с някой друг по-фин и по-мощен вид гориво. Просто превключваш копчето на друг вид гориво. Не спираш да се храниш. Затова казвам: Гладуването е продължение на храненето с други средства.
По тази логика гладуване въобще не съществува. То е вид хранене. С по-фина енергия.
Линеарно си го представям всичко като процес на хранене. Някъде в "началото" на линията се намира обилното хранене с плътна храна ("обичам свинско!"), следва обикновено хранене, разни разтоварващи диети, гладуване само на вода, въздух и слънчева светлина и... Преминавайки към други светове ти продължаваш да се "храниш" с друг вид храна, все по-фина... Сменяш бензина с керосин, да кажем.
Задаваш ли си въпроса: "Кой иска да ме консумира тук, на този свят? Кой ме е посял, засадил, отглеждал...?" Отговорът е: Този, Който те е създал по свой образ и подобие, Този с многото имена: Бог, Алах, Йехова, Природа, Богиня, Велик Архитект, Всевишният, Всемогъщият, Всезнаещият, Лъчистата Енергия, Светлината и пр. Както и да Го наречеш, Това Си Ти, защото Ти винаги Си бил част от Него и Ти искаш да Се върнеш към Неговата цялост. Пораснал, носещ му ново, по-голямо количество и от по-добро качество Енергия. Защото Ти Си, Което Си, а то е всичко. То е Едното. То Е. Затова Ти казвам и често повтарям, че Ти Си Бога! Израснал духовно, Ти ще се върнеш в своята Цялост в Единното с повече Енергия.Кой печели? Ти-Бога и/или Бога-Ти!
Духовно възвисените личности не са се нуждаели от толкова плътна храна, с каквато обикновено ние се храним. Сред християнските светци, живели без храна са Лидвин Шидамски, Елизавета Рентска, Катерина Сиенска, Доминик Лазари, Анжела Фолинска, Луиза Лато.
Парамаханса Йогананда описва в книгата си "Автобиографията на един йога" 37 годишната Тереза Нойман жена, която "никога не се храни". В резултат на нещастен случай ослепяла и се парализирала на 20-годишна възраст. Благодарение на молитвите си към Света Тереза от Лисе, тя по чудо си възвърнала зрението през 1923 година, а по-късно мигновено се изцелила от парализа на крайниците. От 1923 година Тереза напълно се отказала от храната и пиенето,всекидневно: "Живея от Божията Светлина!" казвала простичко тя, без да съзнава как точно Енергията се влива в тялото й от ефира, от слънцето и от въздуха.... Тереза имала способността с помощта на молитвата да пренася върху своето тяло чуждите болести. Тереза умира на 18 септември 1962 година (р. 1898)
Ето още една история:"76-годишен индиец, твърди, че от 68 години не е ял, не е пил течности и не се е облекчавал, предаде АФП. ПРАХЛАД ДЖАНИ се е съгласил да бъде следен с камера 24 часа в денонощието в болница в Ахмадабад, административен център на щата Гуджарат. Неврологът Судхир Шах увери, че в разстояние на десет дни ДЖАНИ бил следен с камера и за този период нито едно от твърденията му не било оборено. Има признаци за образуване на урина, която се поглъща от стените на пикочния мехур, заяви д-р Сидхир Шах. Медицинската комисия няма никакво обяснение на този феномен. ДЖАНИ обаче има обяснение. Той твърди, че е благословен от боговете и чул призива им, когато бил на 8 години. Получава елексира на живота през отвор в небцето. Неврологът се надява, че религиозният индиец ще се подложи на изследвания на НАСА".
Такива истории звучат фантастично, нереално...само на профаните. Само на този, който все още не е разбрал, че е феноменален, уникален и няма право да пропилява живота си. Ти не си от неразбралите това, казано ти е вече!

6. Гладуването е самоизтерзание, самонаказание, садомазохизъм (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА, УМА И ТЯЛОТО
Цитирам няколко популярни фрази за гладуването: "Усмихвай се и търпи. Изтърпи с усмивка". "Когато гладуваш от 3 до 10 дни вие сте на операционната маса на Природата". "Враговете на гладуването са…"и пр., "Победата постигната чрез гладуване е…" и прочие. Разтварям Новият Завет при думите на Христос: "… обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил 2:12). Старозаветният Давид казва: "Изнурявах душата си с пост." (Ис. 34:13).
Действително кратките гладувания често се преживяват трудно и се възприемат като изпитания, като тест за организма. Сред непосветените в тази област късите гладувания са най-често прилагани, а по отношение на по-дългите витаят страхови тимнения митологеми за болести или смъртна опасност.
Дали обаче е така?
ПИТАГОР гладувал 40 дни за да подобри умствените си възможности преди изпитите си в Александрийския университет. ПЛАТОН И СОКРАТ редовно гладували в продължение на 10 денонощия, за да могат по-добре да възприемат духовните истини и да се поддържат в добра физическа форма. От Вехтия Завет научаваме за двата абсолютни поста от по 40 дни на МОЙСЕЙ, следващи непосредствено един след друг. ХРИСТОС се оттегля в пустинята, гладувайки преди да вземе важно за човечеството решение: "…"И след като пости четирийсет дни и четирийсет нощи, най сетне огладня" (Мат. 4:2).
Известният американски писател Ъптън Синклер споделя впечатленията си от първото си 12-дневно гладуване със следните думи : "Характерно явление беше продължителната активност на ума - четях и пишех непрекъснато. И накрая, непреодолимото желание за физическа работа… мускулите ми буквално пеят и изведнъж откривам в себе си възможността да се превърна в атлет".
Някъде в началото на 90-те направих едно десетдневно гладуване, по-голямата част от което премина на Пирин-планина. Третият ден беше свързан с пътуване. На четвъртия ден двамата с Диана се добрахме до хижа Синаница на 2200 м. н. в. С 25 килограмови раници на гърба. На седмия ден от гладуването направихме четиричасов преход до хижа Беговица. Там прекъснах гладуването след десетия ден, а туризмът ми продължи още няколко дни. Ефектът на десетте гладувани дни беше колкото на 20 - 30-дневно гладуване. Тази година на Пирин ползвах Енергия направо от Извора! ("Вече ще ходим на Пирин само с вилици и лъжици", коментира преди години с. Еми, прочитайки този откъс от "Гладувайте правилно").
На физиологично ниво тладуването е празник за олекотеното тяло и жадуващите натоварване мускули. На следващото ниво - умът също изисква и издържа на голямо натоварване. Съзнателната част от психиката ни, която взема решения, мисли, анализира, насочва, решава какво да стори, по време на продължително гладуване е в апогея си. Прилича на нещо от рода на прожектор. Изхвърля светлината на разума върху безкрайната тъмнина, която ни заобикаля и успява да види (анализира) само това, което попада под лъчите на светлината. "Виждам, помирисвам и усещам повече неща, отколкото в "нормално състояние". Обобщено казано: всичките си 6 книги, 2 защитени дисертации и над 10 учебника съм написал практически по време на продължителните ми гладувания.
Да поговорим за цялостното проявление на триединството Дух-Съзнание-Тяло. По време на гладуване човекът става по-чувствителен към Енергията, приема я и излъчва с по-фина антена. "Задачата на душата е да покаже желанието си, а не да го наложи. Задачата на ума е да избере измежду различните възможности. Задачата на тялото е да изиграе този избор. Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога. Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват", казва Н. Уолш. Тържествуването на небесата е някак по-ярко осезаемо и интуитивно по-"разбираемо" за гладуващия.
Външните прояви на "тържествуването на небесата" са много и разнообразни. По време на гладуване контролирам тялото и ума си на по-висше ниво на съзнанието и осъзнавам с натрапчиво постоянство факта, че Аз не съм идентичен само с тялото и ума, а и с духа си. "Тържеството" е равномерно балансирано на всички нива. Освен видимия творчески кипеж, равнозначен на вулканична дейност, друга осезаема проява на системата дух-ум-тяло е намалената необходимост от сън. Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън. По време на гладуване необходимостта от сън се намалява до 3-4 часа при запазване на огромна работоспособност по време на бодърстването. Всичко това е признак на душевно обновление, пробуждане на съзнанието и левитиране на тялото с намалена тегловност. Чистият екстаз от познанието на Единството е признак на еволюиране.