Виждали ли сте някога как скитник обикаля контейнерите за боклук и търси нещо, с което да залъже глада си или да смени вече остарелите си и скъсани дрехи, които вече не са дрехи, а някаква кавър версия на дрехи.
Да, предполагам сте виждали такова нещо и то не по телевизията, а сте го видяли със собствените си очи, защото в България това не е нещо феноменално, а напълно реално явление, което има вероятност да се случи 98%. И така, със сигурност сте видяли един такъв скитник и съм абсолютно сигурен, че след това сте го забравили и сте го изстрили от хард диска си. И сте прави, защо трябва да се занимавате с чуждите нещастия и да обременявате малкото останало мозък, в следствие употребата на алкохол, цигари и др., с обрата в живота на този нещастник. Да, обрат! Представете си, че преди той е бил човек, задоволен с всичко необходимо, живял си е грамотно в луксозна къща. Тогава ако го бяхте видяли в този си живот сигурно щяхте да го запомните и да бъдем честни и малко да му завиждате. Но, той се е прецакал и сега обикаля контейнерите. Да и нека го обикаля щом не е в състояние да устои на трудностите в живота. Защото в тази шибана анална държава е така : ако не се огънеш пред проблемите и някак си да живееш с тях, те те смачкват. Също като един ключ. т.е. комутация. Има две състояния : при едното състояние ти се огъваш и търпиш проблемите, опитваш се да ги преодолееш и естествено след това да посрешнеш следващите и т.н. докато най-накрая дойде лелката с косата /а в днешното реално време може да има и резачка в резултат от реформите / и ти каже : "Хайде, копеле! Минавах оттук и реших да се отбия при теб". Второто състояние е да се опълчиш и да изчакаш тия проблеми да се разбият в теб. Само че това става по филмите за Рамбо или Конан варварина. Проблемите ще те прегазят като стадо диви прасета /т.е. глигани/. И ти приключваш състезанието. Ставаш резрва в Дрийм тийма на живита. Затова поне според мен трябва да избереш първото състояние на ключа и да живееш като хората, макар и с проблеми, защото тях винаги ще ги има. просто трябва да гледаш напред, да съчетаваш полезното с приятното, да разбереш кои хора са ти в тежест и те теглят към дъното и да изплуваш от мизерията. Точно това е смисъла на живота : оцеляване. Не разни Нобелови награди, Оскари и т.н. За тези работи си има отделни хора и те си знаят как са постигнали всичко. Ние все пак сме обикновени хора.