автор: alhimikat

Вървя по улицата. Тълпи . . . Многолюдни са необятните земни простори . . . Заглеждам се в лицата на хората , в природата , изобщо във всичко , и живо , и неживо. Всичко ми прави впечатление - иска ми се с поглед да обхвана света , да опозная всичко и всички ;
да гледам , да гледам и даже да не примигвам , за да не изгубя дори един единствен миг . . .
Но от всичко , което обхващам с поглед най ме заинтригуват хората : лицата им, чувствата мислите им.
Всеки е забързан за някъде. Няма ги веселите , усмихнатите , тъжните, загрижени или замислени лица.
Всички са някак монотонни , безизразни , изпълнени с безразличие. Всеки е потънал в някакво странно
състояние. Сякаш всички са надянали „маската на безразличието" , на „пасивността" и въпреки , че никой с никого не си прилича по лик , маската ги прави еднакви.
Един гледа с презрение на света около него ; друг гледа от високо и збравя , че и той някога е бил в ниското ; трети не вижда красотите на света , понеже съзнанието му е обхванато от „по-висши „ , „материални" мисли ; някой просят за хляб ; някой са заслепени от слава или от знание, други от чувство за превъзходство ; има и честни и достойни хора. Но най-лошото е , че има и такива, които са равнодушни към всичко и не спадат към никоя от по-горните групи.
Нима за това сме родени - да се движим през света без цел , без стремеж ?!?!?
Но истината е , че няма лица , които да гледат на света и да мислят за него от позицията на общочовешкото , а не индивидуално съзнание. Или ги има . . . Или се крият . . . Или пък „маската" се е оказала по-силна от тях и ги е поробила . . . Или силите им са недостатъчни да се борят срещу другите - по точно не да се борят , а да им разкрият „истината" , пък току виж стане „чудо" и светът се преобрази . . .
Или - Или . . .
Но факт е , че „маската на безразличието" взема все повече и повече жертви всеки ден ! ! !


п.п.

Дърпам я с две ръце от лицето си . . . Помощ . . . Но , не , няма надежда - вече е залепнала здраво.
Или пък има - Хм ... Но ще трябва да положа усилия , а именно това човека не обича да прави . . .



„. . . погледът мрачен,умът не види
добро ли,зло ли нсреща иде...
. . .в гърди ни любов,ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!"
(Хр.Ботев)