автор: Amar

Ако изкрещиш силно,
викът ти ще дойде отвътре
през същината на твоето безсилие
до твоята привидност.
Можеш да си служиш с думите,
сякаш ги разбираш.
Можеш да изкачиш най-високия връх,
сякаш вече си бил там.
Можеш да преплуваш най-дълбокото море,
сякаш вече си събирал перли
от дъното му.

Силата е в това да повярваш.
А аз вярвам в теб.

Знам, че можеш
да се носиш по водата.
Знам, че можеш
да летиш високо -
вече си ми разказвал
за облаците...
Не позволявай
друг да разказва историята ти.
И пътят, по който си поел,
ще те отведе, където искаш -
но не се връщай
да сменяш обувките.
Хубаво е да стигнеш на мястото,
към което си тръгнал,
но не забравяй, че
в крайна сметка
важното си остава
пътуването...
Не спирай да пътуваш.
И не мисли, че пътят ще е осеян с пейки,
на които да си почиваш.
По-добре изобщо не тръгвай.

Не позволявай на никого да те пречупи.
Вдигни очи и покажи на света
как да се гордее с теб.
Бори се за онова, в което вярваш.
Това не е клише.
Ти си толкова силен,
колкото сам решаваш да бъдеш.
Но не пренебрегвай малките радости,
докато търсиш големите.
Дръж очите си отворени -
но онези - вътрешните, на душата.
Усмихвай се!
Никога не съм виждала усмихнато лице,
което не е красиво.
Вярвай в чудеса,
но не разчитай на тях.
Не се страхувай
да направиш голяма крачка -
пропастта не се преодолява
с два малки скока.
Бъди смел!
Защото смелостта не е липса на страх,
а действие въпреки страха.
Брани идеалите и копнежите си
от негативизма на останалите.
Трябва да знаеш кога да вдигнеш
мечтите си от земята.
Не позволявай
да обраснат с бурени.

Силата е в това да повярваш.
Аз вярвам в теб.
А ти?