автор: sradev

Очакването

Следобеда (ръкописа не ми харесва - нещо му липсва. За сега само едно изречение)
Следобеда грейна слънце и задуха вятъра на Вещиците - силен, хладен и променлив.

Закъснявам, както и не би трябвало да се очаква. И все пак се оказвам първи от поканените. И предпоследен. След малко дойдоха още един и половина от учителите - колежката с мъжа си. Него го уволниха преди няколко години и сега води занятия само на парче.

Всички са насядали по масите и веднага заочнаха да сервират вечерята: по една криво рязана подметка с два варени картофа. Послушно си изяждаме порциите. По време на борбата с подметката (ех, защо не си взех острият нож за царевичен хляб), оглеждам се за Вещици из залата. Нито една от тези, с които се уговорих, не виждам. Гледам и за моите бойци - също ги няма. Само на отсрещната маса е старейшината на випуска - едно дребно момиче, но тя не е вещица. Дойде времето да довърша разговора си с нея отпреди 5 години.

Преборих се с подметката! Тръгвам да пуша. По пътя забелязвам зад една колона маса с пепелник и малко по-отбрано общество: Циганката, Чорбаджията, Влюбените и вещицата "Знам ли я".
Чорбаджията започва веднага да ме крънка за петица за работата, която не е още написана. И за достатъчно време, за да я напише. И за материали, които да копира. и ако може по-леко на изпита, че си бил счупил крака, вчера свалил гипса и може само да седи и да яде. Но е отслабнал, та пред компютъра заспива. Той е 'кавалерът' на Циганката. Голямо недоразумение. Отиваме с нея да танцуваме.

Връщаме се от танца. Влюбените -
Тя - "Любов Навеки" и Той - "Светлина в Мрака" са седнали един до друг. Когато са отделно всеки вижда другият и свети. Когато са заедно светлината им се усилва и създава около тях "Чашата на Купидон". Чашата на Купидон е сгъстена бяло-розова светлина, която обгръща двама влюбени. В нея те не се докосват, не разговарят, но виждат общото си бъдеще. Докато са в чашата никаква магия, никакъв чар не може да влезне при тях. Много рядка скъпоценност!
Изглеждат като "Влюбени от пръв поглед". Кога ли е станало това? От пет години са заедно, кога и как са отворили очите на сърцето? А иначе Тя си е невзрачна. Сега лицето й е неподвижно като от икона. Но как свети! Той не е кой знае какво, но все пак е рицар, който върви по пътя си. И бъдещ стопанин. А заедно са цял свят.

Внезапно се появява Голямата Балканска Вещица "Шах и Мат" със своя кавалер. Брей, че съм разсеян! Та нали балът е съвместен с доучващите си. Очаквал съм я неочаквано. Побързвам да й съобщя, че днес е Денят на Влюбената Вещица, а тя ми отговаря, че не се е влюбвала и дори майка й е загубила надеждата, че тя ще се влюби. Ето, казва тя - тези ще се женят есента. Да, казвам - виждам светлината, която ги обгръща.