автор: glishev

Когато в София напролет дъждът се извали добре,
изпълват кестените нощите.
Големите им стволове - широкоплещи стражи -
разпитват с шепот сънищата бродещи.
Протягат дълги клони над тротоарите.
Когато вятър пък раздипли им короните,
тогава се обличат те в разкошни униформи,
като отряда с алебардите на Рембранд.
Широкополи шапки носят и франтовски ботуши;
върху прескъпи ризи от коприна
(непрани, но напарфюмирани)
слугите са им сложили жакети, пелерини,
че нощите са още хладни.
Една ръка е винаги на шпагата.
Мустаците си само не могат с восък да пригладят
и те стърчат по най-славянски начин.
Шарфове, букети, фенери, лампази,
колони мраморни и кули на камбанарии
размесват се в цвета на кестените пролетни.
И още нещо - бели ръкавици.
И чак когато заразвиделява,
успяват птици - славеи? - да заглушат
кънтежа бял на аромата им.